Поздрав до журналистите за Деня на народните будители

Честит празник, скъпи колеги!

Денят на будителите винаги е докосвал нещо дълбоко в мен. Това е моята връзка със свободните български медии, от където започна моята професионална кариера.

Човек никога не трябва да забравя откъде тръгва, защото без своя корен не би могъл да намери своята идентичност и истинска сила. Независимо колко нагоре по обществената стълбица го изтласква приливната вълна на народната любов. Или недоволство.

Денят на будителите ми напомня винаги за моя обществен дълг пред вас като колеги, а и пред цялото общество.

Когато в днешните времена се говори за това, повечето хора изкривяват усмивките си. Защото общественият дълг на българския гражданин е отдавна погребана морална категория в нашето общество.

От друга страна обаче си мисля, че човек въпреки цинизма наоколо трябва да е малко ентусиаст малко мечтател, за да си въобрази поне за миг как би изглеждало българското общество, ако имаше повече осъзнати хора сред нас.

Може би това е била и първата мисъл на духовните ни водачи, като Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Христо Ботев и Левски, Петър Дънов и други.

В днешните времена също живеят будители. Лаская се като ваш, макар и бивш колега, като виждам какъв прелом направи българската журналистика в общественото съзнание. И как въпреки всички обективни и субективни пречки, въпреки ужасяващия политически натиск, все пак успява да накара хората да се замислят върху случващото се около тях.

Като истински будители, много наши колеги често рискуваха здравето и живота си, за да ни покажат истината. И не е справедливо да се чувстват недооценени. Защото истинската оценка се дава в сърцата на хората, техните многобройни читатели и зрители.

Нека в ден като този да отправим нашите най-искрени пожелания за здраве и благополучие към всички колеги, които с всеотдайната си работа в полза на обществото се превърнаха в неговите истински будители.

С приятелски поздрав,

Ваш Георги Кадиев

Сподели във Facebook