На вчерашно заседание на пленума на ГС на БСП трябваше да се приемат критериите и начина, по който се номинира и избира бъдещия председател на Градския съвет на БСп, след като Овчаров подаде оставката си преди 3 месеца. Бях изненадан, както и всички други, когато 15-ина минути преди това Овчаров обяви оттеглянето на оставката си пред бюрото на ГС, а след това вече и пред самия пленум.
Той има право да подава оставка, има право и да я оттегля. Мотивите му бяха, казано в няколко думи, усещане за „подмяна на промяната“ в БСП и желанието му да направи промяна по начин, по който той я разбира в организацията на БСП в столицата. Имаше и упреци към Станишев и кръгът около него, в които не искам да влизам.
За мен въпросът е какви сигнали изпраща тази оттеглена оставка. Към обществото например. Аз не обичам крачки назад, макар че в политиката това може и да се приеме като гъвкавост… Много повече бих предпочел да направим избори в София- при това чрез вътрешнопартиен избор от всички членове на БСП- и ако Овчаров спечели, спечели. Ако не- такъв е животът, продължаваме нататък.
Или към „Позитано“ 20. София алтернатива ли е на центъра? И ако да, иска да прави свой стил промяна или иска да сменя Станишев? Ако да, иска извънреден конгрес ли? Ако да, кога и как го свиква, кой го организира, кой е дневният ред? Ако не е това целта, как точно се развива БСП- София, с какво се различава, какво ново предлага?
Или към районните съвети на БСП в София, където също има подадени оставки на председатели. Те оттеглят ли ги? Ако да, защо? Ако не, те не са ли част от разбирането за „подмяна на промяната“?
И все пак, при всички въпроси, които задавам, хубавото е, че нещо се случва. Инерцията на безкрайни семинари и изяви по медиите колко лошо е правителството не ни помага кой знае колко. Важното е да има дебат, да има интелектуален сблъсък, виждане накъде върви лявата идея в 21 век в Европа и у нас и как ние спомагаме за решаване на проблемите на обществото.
А кой ще е председател на БСП- София и на БСП – времето само ще покаже. В края на краищата всяка партия получава лидера, който заслужава.