Моят коментар около доклада на ДАНС

Скандалът около “Доклада” на ДАНС относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и държавни структури този път няма да остане празна шумотевица.

Започва фронтална атака срещу БСП. Управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов открито обвиняват бившия премиер и наскоро преизбран за лидер Сергей Станишев в покровителство на разследвани лица. Омагьосаният кръг около БСП е на път да се затвори. Започна се с внушения, че БСП е „крадлива и престъпна организация”. После по подозрения в корупция бяха подгонени нейни министри и функционери. Сега вече на прицел е председателят на партията. Упрекът срещу него е за разпад на държавността чрез обезсилване и манипулиране на специалните служби.

Ситуацията е извънредно тежка за социалистите, в това число и за мен. Фактът, че кампанията не започна преди, а се разгръща след преизбирането на Станишев за партиен лидер означава, че на прицел ще бъде не само личността му, но и политическият ресурс, който той събра за своето преизбиране.

При такава ситуация на нас не ни остава друг избор освен да искаме да узнаем истината. Имало ли е такъв доклад и предприемани ли са действия срещу споменавани в него лица и кръгове? Истинско ли копието, което циркулира в интернет без изходящи и входящи номера? С такава помия от интриги ли наистина се е занимавала ДАНС? Някой нещо направил ли е по този доклад? Трябва да призная, че поради позицията ми в министерство на финансите ми се е случвало от време на време да чета подобни материали, но такава безмислица никога не съм чел.

Факт е, че корупционни практики по време на тройната коалиция имаше. Истина е също, че действията срещу корумпирани личности от властта или се забавиха, или изобщо не бяха предприети. Аз съм заявил своята позиция по темата отдавна – просто с акта на оставката си през 2007.

Проблемът е, че когато БСП попада под такъв прицел вътрешните дискусии се обезмислят. Когато на карта е поставено съществуването на самата партия, критиките и аргументите как да се реформира тя не са от значение.

Легитимна политическа промяна в БСП не можа да се случи. Конгресът не пое риска да смени лидера. Сега обстоятелствата може да ни принудят да подминем важни въпроси по преизбирането на Станишев, за да защитим съществуването на партията си. И вместо за реформирана БСП, да се борим просто да има БСП.

Това създава допълнителни трудности и в кампанията за кметски избори в столицата. С какъв образ ще се изправи социалистическата партия пред избирателите? Как аз ще се изправя, за да вдъхна малко кураж на тези хора, които са млатени от живота през последните 20 години? Как да възстановим поне в известна степен моралния си облик в очите на нашите симпатизанти? Пътят към това преминава през откровено признание на фактите и обстоятелствата около доклада. Иначе той е само претекст, за да започне разрушителна атака срещу БСП.

Затова просто трябва да знаем истината. Или сами ще гадаем за нея, ако никой не желае да ни я съобщи. Ето колко дълго и трудно ще се плаща цената на неразчистените съмнения за корупция, на непрозрачните коалиционни компромиси и на стремежа да се управлява пълен мандат за сметка на отказа да се търси и да се поема отговорност.

БСП има нужда не от агония, не от кампания за оцеляване, а от кампания за реформа. Това е моят избор. Надявам се, ще ме разберете.

Сподели във Facebook