ЗА СОФИЯ – ПОЛИТИК ИЛИ ЕКСПЕРТ?

Изборите за кмет на София винаги са били натоварени с огромен потенциал от политически очаквания. По традиция вотът в столицата се приема и като национален барометър за тенденциите в развитието на обществените настроения. Въпросът дали човек с качествата на политик или на експерт е по-подходящ за кмет на големия град е на пръв поглед изкуствен и не отговаря на реалностите нито на образите на кандидатите, нито на нагласите на избирателите. Да не говорим, че дори, когато при предишни кампании е имало кандидатури, изрично обявявани като експертни, това е ставало с намерение да бъдат провокирани политически образи и да бъде осъществен пробив в съществуващо политическо статукво. Така че има ли избори, понятия като „експерт” и „експертно” придобиват точно толкова, а понякога и по-силно политическо съдържание от партийните знаци, тъй като са заявка за техен контрапункт. Какво се случва у нас след параментарните избори през юли и какъв е залогът на частичния кметски вот в столицата през ноември – това е истинската дилема, която съдържа, но и преобръща в себе си по съвсем различен начин въпроса „политик или експерт” е необходим на София? Изборите за Народно събрание през юли създадоха опасна илюзия – че политическата десница е победила с разгромяващ резултат политическата левица в България. Внушението е илюзорно, не защото ГЕРБ не спечели изборите, а БСП не ги загуби. Проблемът е, че общо отстъпление претърпяха системните партии от традиционния политически спектър и вляво и вдясно. Оказа се, че поредната партия на емоциите и на харесвания лидер е   в състояние да постави на заден план предвидимите и прозрачни послания  и програми на партиите на прагматичния политически модел. Така видяни юлските избори могат да бъдат разглеждани като голяма тактическа загуба на БСП заради изгубената изборна битка. В същото време те са огромно стратегическо поражение за традиционните десни партии, които изгубиха политическите си физиономии и са изправени пред непосредствена опасност от претопяване. По ирония на съдбата заявената формула за софийските избори „всички срещу БСП” е самоубийствена за Синята коалиция, чиито лидери в стремежа си да не признават личния си политически банкрут се опитват да подарят синия електорат на ГЕРБ, а самите те да се оглеждат в чужди резултати, докато партиите им се обезличават. Истината е, че в София ще се води съвсем различно състезание – на политически модели и на гражданско самочувствие. При такъв сблъсък „политик” и „експерт” не са срещуположни понятия. Политическото в кандидатурите олицетворява всеки един от моделите. Кандидатът на ГЕРБ символизира хрумването на лидерския избор и опасността от тотална хегемония на емоциите над рационалните аргументи. Кандидатът на БСП – освен на партията си, е изразител и на многопартийната политическа система, доколкото отстоява територията на системните партии. Така в политическа кауза се превръща защитата на многопартийната демокрация, а неин ресурс са гражданите на София. В особена роля са десните избиратели, поставени между липсата на собствена алтернатива и безпринципното поведение на своите лидери. А в какво се изразява експертната кауза за София? Тя е преди всичко антикорупционна кауза, защото всяка хегемония означава непрозрачност и е заредена с безконтролна корупция. Противопоставянето на хегемонията е антикорупция. Най-силното антикорупционно оръжие е честността. Честна ли ще  бъде дясна подкрепа за кандидата на ГЕРБ, след като изтъкнати столични десни лидери открито признават, че при досегашното кметуване на Борисов в София не е имало истинско развитие? Тогава какво биха подкрепяли те – идеологически призив или рационалните си оценки? Това е истинското състезание за София – за автеничност, за честност и за съхраняване на моралния ресурс да се прави прозрачна политика. Състезание, в което да си политик означава и да си експерт. Нека се обединим около тази кауза!

Сподели във Facebook