ЗАЩО СЕ КАНДИДАТИРАМ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ

Предполагам, че хората се питат и очакват да чуят защо някой, който изглежда обречен да загуби заради парламентарното поражение и общите нагласи към партията му е тръгнал на битка в най-неизгодното време и на най-тежкия терен?
Отговорът е кратък- защото искам да съм кмет на София.
Не защото ми е фикс-идея, напротив. Знам, че е на баир лозe, че ще отнеме от семейния живот, че недоволните никога няма да спрат да мрънкат, проблемите никога няма да свършат.
А защото искам да демонстрирам и да се противопоставя на няколко неща:
1. Ненавиждам мисълта за пълна хегемония на една партия в държавата. Изявените претенции от Бойко Борисов ГЕРБ да управлява “поне” 30 години са опасни и говорят за стремеж към пълен политически монопол. Пъстротата на една демокрация се крие именно във възможността за избор, за промяна. ГЕРБ е партия, която изяжда пространство във всички посоки. Вече изяжда от старите десни партии на цената на едно място в съвета на директорите на “Информационно обслужване” или някое и друго зам.кметско място в някое районно кметство. След тях на ход е изяждането на БСП- човек по човек, избори след избори, до обезличаването й. Колкото и парадоксално да е, кандидатът на ГЕРБ г-жа Фандъкова е носител на анти-демократизма, на стремежът към хегемон, на желанието да се управлява безкрай. Тя е добра жена и вероятно и през ум не й е минавало каква роля й се отрежда. Но понякога съдбата си прави жестоки шеги.
2. За демокрацията в България е важно да има ярко политическо противопоставяне на всеки избор. Затова и не възприемам тезата за “извънпартийна” и “широкоскроена” кандидатура. Мисля, че е политически много грешна. Тя няма как да мотивира членовете на една политическа партия да не се страхуват от своята партийна принадлежност. Кой е сигналът, който изпращаме с такава кандидатура? Че се срамуваме от членството си? Че не е добре да сте членове, по-добре стойте в храстите и имате шанс… В интерес на всяка партия е да демонстрира увереност и мотивация да налага собствените си кадри. Дори и ако тези собствени кадри са потенциална опасност за ръководството на партията, все пак добро представяне на изборите е по-важно от безметежното съществуване на партийни лидери. И ако те не го разбират- значи наистина не заслужават да са там, където са.
3. За демокрацията в България е важно да има непокорни хора. Които са винаги несъгласни, винаги търсят алтернатива, винаги искат нещо свежо и ново. Абсурд е Борисов да издига кандидат и ние всички да паднем по гръб, отказвайки се от съпротива. Ако сме такива хора, значи наистина сме заслужавали онези 45 години и заявката за нови 30 години.
4. Няма да подмина и личната амбиция. ГЕРБ ще получи подкрепата на Синята Коалиция, вероятно на Атака и РЗС и дори възможно на НДСВ, като по този начин оформи обръч около мен на принципа „всички срещу един”. Няма начин да подмина този мач, напротив- чакам го с удоволствие. Истинската победа е да обърнеш мача, след като падаш след първото полувреме. Не се безпокойте, няма да нападам кандидата на ГЕРБ. Аз по принцип винаги играя феърплей, особено пък сега, когато срещу мен е жена. Г-жа Фандъкова е цвете- не мога да я смачкам. Тя е уханието на Борисов- а с ухание не мога да се боря. Истинският двубой е друг- Борисов срещу Кадиев.
5. Този вот е частичен, избраният кмет ще довърши мандата на стария кмет, и то в условия на абсолютно мнозинство на ГЕРБ в Столичния общински съвет. На пръв поглед няма какво толкова да се прави, просто да се завършат някои започнати неща. Всъщност обаче две години са страшно много време, колкото цяла казарма… Не искам да минават просто така. Имам визия за неща, които бих искал да се случат в рамките на 3 месеца и визия за неща, които да се случат в рамките на тези две години. Знам, че няма пари- неизпълнението на приходи на общината е някъде около 4.5 % от общия бюджет. Знам, че общинските съветници на ГЕРБ, както и правителството ще се опитват да ме бламират колкото могат. За жалост, това е част от политиката.

Сподели във Facebook