Тежки леви предизвикателства пред данъчна политика 2008

Изборите за местна власт показаха силен наказателен вот срещу БСП. Част от него се дължи и на данъчната и митническа политика. Ще посоча част от проблемите, които виждам заложени в промените в данъчните закони, предложени от Министерство на финансите и публикувани на сайта на министерството.

Нито едно правителство не води само лява или само дясна политика. На 29 септември лявото правителство на Проди в Италия прие проекто-бюджет, с който намале корпоративния данък от 33 % на 27.5 %. Отиващото си дясно правителство на Качински в Полша през април даде “бонус” към пенсиите на 6 милиона полски пенсионери. Тези с пенсии до 300 лева получиха еднократен бонус от 240 лева; тези с пенсии от 300 до 400 лева получиха бонус от 155 лева; от 400 до 500 лева взеха по 90 лева и от 500 до 600 лева взеха по 70 лева. Тези с пенсии над 600 лева не взеха нищо. Струваше на полския бюджет около 850 милиона лева и не спаси Качински от загуба на изборите на 21 октомври, но беше ясно изразена лява политика.

И сегашното правителство направи няколко сериозни стъпки в “дясна” посока през последните 2 години, като най-ярките са намаление на осигуровките с общо 9 пункта и намаление на корпоративен данък на 10 %. Те бяха правилни за времето си, дори съжалявам, че не намалихме осигуровките с 9 % още от началото на 2006.

Но стъпките надясно трябва да имат линия, която една лява партия не прекрачва. И тук се връщам към последните предложения на министерство на финансите и проблемите в тях.

Проблем 1: Плосък данък. Категорично не е лява политика, особено при липса на необлагаем минимум. Безспорно има и положителни черти- познавам поне 10 човека, които се прехвърлят от чужбина в България заради тази ниска ставка на данъка. Но бих искал да получа конкретен отговор на въпрос, който виси във въздуха от момента на появяването на идеята: как ще се компенсират тези 1.5 милиона българи с доходи дс 430 лева на месец, които губят от новия режим на облагане на доходи на физически лица? Вярно, около 250 000 от тях са в бюджетния сектор и ще бъдат компенсирани с еднократни допълнителни възнаграждения. Може би половината от останалите получават по-високи от декларираните заплати и така ще ги стимулираме да излязат на светло. Но има поне половин милион ниско платени българи, които губят, и за чиято компенсация отговор не е даден. Това, че правителството ще разговаря с фирмите да вдигат заплати, е несериозно. Кой има време да разговаря с 400 000 фирми, действащи в страната, и как ще ги задължи?

Проблем 2: Падане на облекчения за физическите лица, предвидени в досегашните текстове на закона. Има логика при ниска ставка на данъка те да се премахнат, за да не са допълнителна загуба за бюджета. Виждам, че отпаднат облекченията по семейно подоходно облагане, както и облекченията за дарения към инвалиди. Остават обаче облекченията за животозастраховане и за вноските за доброволно пенсионно застраховане. Стимулираме “богатите” да внасят доброволни вноски в частни фондове, а инвалидите да се оправят. Лява политика? Или просто лобито на фондовете е по-силно от лобито на инвалидите.

Проблем 3: Замяна на отпадналото облекчение за семейно облагане с повишение на детските надбавки. Струва пак толкова на бюджета, но има коренно различна данъчна философия. Семейното облагане става чрез намаляване на данъчната основа, т.е. можеш да го ползваш само ако имаш доход, ако си работещ родител. Повишението на детските надбавки стимулира просто брой деца, без значение от работещи или неработещи родители. Ясно ви е кои етнически групи най-много ще се възползват от това. Защо просто не остане семейното облагане, след като така или иначе бюджетът дава тези 70 милиона лева?

Проблем 4: Намаляване на данък дивидент от 7 % на 5 %. Въвеждаме поредно облекчение на капитала, като преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители. Лява политика? Да не говорим, че стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, и трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да гледате в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да стимулирате оставането му във фирмите, не разпределянето му към физически лица.

Проблем 5: Промяна на разпределението на осигурителната тежест работодател/ работник от 65:35 на 60:40. Учудвам се, че синдикатите така лесно се съгласиха на това. В национален мащаб са 250 милиона лева, които от задължение на работодателите се прехвърлят като задължение на служителите. Лява политика?

Проблем 6: Облагането на хазарта, чието стимулиране очевидно е приоритет №1 в данъчната ни политика. Припомням, че до края на 2006 Българският спортен тотализатор и Еврофутбол се облагаха с 8 % от оборота, а държавната лотария и бинго-залите с 12 % от оборота. Тогава предложих единна ставка от 10 % за всички видове хазарт, за да има еднакво данъчно третиране. От това очевидно губеше Еврофутбол /за БСТ и държавната лотария е без значение, тъй като платеният от него данък се връща към ДАМС като субсидия от бюджета/, а печелеха бинго-залите, като имаше и положителен ефект за бюджета. Предложението мина през Министерски съвет. Последва писмо на министър Орешарски до председателя на бюджетна комисия, в което пишеше, цитирам “Предвид постъпили становища от данъчно задължени лица и допълнително извършени анализи и проучвания от Министерство на финансите, предлагам в Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде запазен сега действащия размер на данъчно облагане на хазартната дейност в страната, а именно алтернативен данък в размер на 8 и 12 на сто, вместо предложената единна ставка от 10 на сто.” Стана скандал, приемането на закона се забави с над 3 месеца. В парламента ДПС и НДСВ подкрепиха поисканото от министър Орешарски, но с гласовете на БСП и опозицията ставката стана 10 %.

Сега очевидно ще гледаме втори епизод на същия филм, само че този път министерство на финансите предлага не по-ниска ставка за хазарта, а намалена данъчна основа. Ако досега данъкът беше 10 % от оборота, сега ще е 10 % от оборота минус изплатените печалби. А те в сектора са средно 70 % от оборота. Т.е. ефективната ставка на данъка ще е около 3 % вместо досегашните 10 %. В мотивите на министерството е записано, че „определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане”. Това е меко казано несериозно. Хазартът се облага с алтернативен данък поради невъзможността за осъществяване на ефективен данъчен контрол. Законодателят никога не е имал за цел да приближава данъчната основа за облагане до финансовия резултат на тези предприятия. Единствената относително стабилно определяема величина е стойността на залозите, поради което и тя е основата за изчисляване на алтернативния данък. Лява политика? Орешарски, ДПС и НДСВ са ясни, но се надявам поне БСП да разбира за какво става въпрос.

Време е да се прави лява политика. Разумно, без крайни залитания, но ежедневно и ежечасно. Само с 20 детски градини няма да стане. Трябва преосмисляне на данъчната политика, включително и въвеждане на нови данъци. Трябва рязко подобряване на дейността на приходните агенции, особено на НАП. Трябва сериозно преструктуриране в разходната част на бюджета. Трябва затваряне на всички безмитни обекти, както го направиха в Румъния, независимо какво ще каже партийната организация в Свиленград примерно. Трябват моментални и радикални реформи в образование и здравеопазване. Трябва спиране на всякакво разтакаване и всякакви “седенки” в която и да е сфера. Трябва безпардонно изхвърляне на корумпирани политици от управлението, независимо дали са заслужили наши или не. Трябва привличане на критична маса от нови лица. Но не про-форма и защото са послушни, а защото имат качества и носят добавена стойност към политиката на партията си.

В противен случай алтернативата е ясна. След две години БСП губи тежко, ГЕРБ се “жертва” и прави коалиция с ДПС и още някой, за да “спре комунизма”. Бойко Борисов нарича кретен не само мен, а и всички онези, които не му играят по свирката. Мутризацията завзема политиката. И всички вкупом чакаме дълго да изтече и тази вода.

*Анализът бе публикуван и във в-к 24 Часа на 12.11.2007 под заглавие „6 неща в новите данъци, които не са никак леви“

Сподели във Facebook