Човек може и цял живот да е живял в София и пак да не е ходил в Бухово. А е само на десетина километра, като може да минете и през село Кремиковци, но по-добрият път е през село Яна.
Някога тук е била централата на стопанско предприятие „Редки метали“. Обогатявали са уран, докарвали са го до чистота 70 %, после за Съветския Съюз, които единствени са имали технологията да го обогатяват до 95 %. И после за гориво на ядрени централи, за подводници, за ракети. Хората са се пенсионирали само след 10 години работа. Не много от тях са доживели нормална възраст от примерно 75 години, макар че и такива срещнах.
Днес за Бухово спокойно можете да кажете, че е един от най-западналите квартали на София. Никакво разрастване. Никакво ново строителство. Човек просто не се чувства столичанин тук. Не стига остатъците от уранодобива и уранообработката, ами и Кремиковци, и балите със смет.
Разгледахме бившия младежки дом. Някога е била голяма, облицована в мрамор двуетажна постройка, хората още си спомнят дискотеката там. Днес е развалина. Няма врати, няма дограма, стъклата строшени по пода, стълбите се ронят, плочките свалени, дори и тухли са къртени от стените. Първият етаж е купен от неизвестна офшорна фирма. Вторият е общинска собственост, но общината просто го е забравила. Безстопанственост в най-висша форма. Ето затова трябва да се мисли, когато избираш районен и общински кметове и съветници- за да се грижат, не да подминават проблемите. Там спокойно може да се пребие някое дете- и после ще търсим виновен? Поне врата и прозорци да бе направил кметът.
След това отидохме до Сеславци да погледнем общинския кучкарник. Веднага прави впечатление, че има много малко кучета, не повече от 40 примерно. Клетките са празни, а само до 2-3 блока в София да се завъртиш и ще събереш повече от 40 кучета. Хората от Сеславци твърдят, че кучетата след като се кастрират се пускат в околностите на селото, вместо да се връщат в София. Персоналът отрича, къде е истината никой не знае. Но това е начина да се справим с тази напаст- залавяне и кастрация. Бавен начин, но не можем да ги убиваме, не можем да ги изнасяме в чужбина.
Накрая отидохме до площадката, на която са складирани част от балите с боклука на София. Вонята е отвратителна. Балите са десетки хиляди. Камионите, които ги транспортират до Пловдив са наредени в редица, но един камион превозва само 12 бали, представете си колко курса са това. А и половината бали вече са разпокъсани, от вътрешността им са избуяли бурени, тръни и дори домати. Ще ги повдигнете и те ще се разпаднат на прах. В бюджета на Столична община за тази година са 26 милиона лева за балиране и складиране. Много пари, и то само за да отложите един проблем, не да го решите. Софиянски създаде проблема и се скри в парламента, настоящият кмет не мръдна решението с един милиметър напред. Ние поемаме ангажимента да направим завод за 2 години. За по-кратко е неразумно, дори и две години са кратък срок, но проблемът е толкова наболял, че ще вложим цялото си умение и енергия в него.
И така, накратко какво според мен трябва да поемем като ангажимент:
- приоритетност на крайните квартали при разпределяне бюджет на София
- масова акция за кастриране на кучета в рамките на 6 месеца
- ускорено построяване на завод за боклук в рамките на 24 месеца
- ускорено изнасяне на боклука от настоящите площадки към Пловдив