Когато влязох в министерство на финансите се разпределяше участието на зам.министри в бордове. Отказох да вляза в тях /и така и не влязох/, не исках после да ми обясняват как съм се хванал за баницата и аз. Достатъчно време съм бил в частния бизнес, основно извън България, мога и сам да се изхранвам, без да разчитам на държавата или БСП или който и да е друг да ми намира работа и доходи.
Днес твърдя, че съм сбъркал. Първо, защото солови акции не дават резултат, просто мястото веднага се заема от някой като небеизвестния Дилян Пеевски, дето сега ДПС много искали да го възстановят за зам.министър…
Второ, държавата трябва да знае какво става в държавните дружества и трябва да има механизъм да ги контролира, и може би единственият начин е през управителните и надзорните съвети. Иначе просто назначава едни хора за управители, после забравя за тях и когато при поредния скандал се сети за тях, вече е късно.
Как примерно като надзираващ акцизната политика да получа информация какво става в свободна зона Свиленград и безмитната бензиностанция там, ако не чрез нашия представител в борда? Да извикам управителя? И той ще се затича към мен… какъв съм му аз? Да не говорим пък да изпълни това, което евентуално бих му наредил.
Как министерство на икономиката и енергетиката да е принципал на такова важно за държавата предприятие като Булгартабак и да няма представител в надзорния и управителния съвет? Или в АЕЦ? Или в НЕК? Или в Държавния резерв, в Пловдивски панаир и къде ли не.
Абсолютно същото е валидно и за общинските фирми. Проблемът е не дали да има бордове- те трябва да останат, за да провеждат общинската политика. Проблемът е и бордовете, и самите предприятия да не се разпределят на корупционен квотен принцип, както е по сега действащия модел Софиянски: това на СДС, това на ДСБ, това на отцепилите се от тях, това на Гергьовден, и т.н. Те назначават, те управляват, те надзирават. И като резултат- през 2007 от заложени в бюджета 615 млн лева общи приходи на общината, от данък дивидент на общинските дружества ще дойдат едва 4,5 млн лева.
И вторият проблем са възнагражденията на назначените в бордове. Не е нужно да се изпада в излишен популизъм и да им се плаща примерно по 10 лева на заседание, защото така ще се демотивират да си вършат работата. Но и не върви да взимат възнаграждение в пъти над това, което получават за основната си дейност. Защото заплатата на един зам.министър е от порядъка на 1300-1500 лева, а има бордове, които дават по 3 000 лева на месец.
Решението на този проблем не е толкова трудно- просто разумен таван на възнаграждение.Всъщност на някой места вече са го въвели.
По-сложното е решението на първия проблем, за квотното партийно разпределение на баницата. Тук вече опираме до качество на общинския съвет и на хората в него. Само че не съм голям оптимист- като гледам как ГЕРБ прибра доста от „играчите“ я за съветници, я за районни кметове, моделът Софиянски явно опитва да се възпроизведе отново в някаква мутирала форма. Софиянци, мислете за тия неща, когато избирате общински листи и кмет. Няма значение дали кандидатите са кореняци- софиянци /това не попречи на Софиянски да забатачи тотално града/, дали обичат София, дали са хомо или хетеро, дали са истински или измислени генерали. Единственото важно е да имат визия какво трябва да се случи с града, да изпълняват антажиментите си, да гонят задачите, да отмятат проблемите един по един. В крайна сметка това е просто работа.