За учителите, стачката и ролята на общината
1 октомври , 2007Не ми е работа да се бъркам в решенията на правителството, но след като по срещите ни поставят този въпрос, а и 2/3 от училищата са общински, би трябвало избирателят да е наясно каква позиция имам по въпроса, за да знае за кого по дяволите гласува.
Учителите са прави- доходите им са ниски. Вярно, част от тях заработват от допълнителни частни уроци, които нито статистика, нито данъчни контролират по някакъв начин. Но голяма част, особено в малките селища нямат тази възможност. Правителството също е право- не може да се действа под натиск. Днес учители, утре лекари, вдругиден някой друг, не става така работата. Като казах това на учителите, веднага отговорът бе “А на шофьорите защо дадохте?”. И тук стигнахме до първата грешка на правителството- не може да се действа под натиск, каквато и да е цената. Веднага следва натиск за втора отстъпка. Сега вече е много по-трудно да кажеш “не” на учители, след като си казал “да” на шофьори.
Прави са и родителите да недоволстват от стачката- те пращат децата си за да учат, не за да стоят вкъщи. Да не говорим за вторичните проблеми, които това създава на родителите. Вчера срещнах бивша колежка от НАП, която откровено си каза, че е излязла в болничен за седмица, за да си гледа детето докато свърши стачката. От което резултатът е, че в един цял данъчен екип няма кой да прави ревизии по осигуровки, тъй като само тя ги прави.
И все пак, всички са прави, но някакво решение трябва да има. Мисля, че е абсурд сега да се приеме увеличение на заплатите- това може би ще наложи промяна на бюджета за пръв път от 1996 насам, а дори и да се направи от икономии в сектора, ще вдигне базата за 2008. Просто събраното от икономии плюс може би още малко от разполагаемия бюджетен излишък трябва да се даде като 13 и 14 заплата и да приключим въпроса с тази година.
След това от 1 януари 2008 вече може да влезе увеличение на заплатите, в какъв процент е въпрос на правителството и синдикатът на учителите да договорят. Но не се хлъзгайте да разчитате на излишъци като програмата “за управление” на ГЕРБ. Излишъци не винаги ще има, икономиката не винаги ще върви нагоре. Излишъците са точно за тежките моменти, когато икономиката не върви- за да има държавата ликвидност, която да налее в такъв момент и отново да даде тласък на растежа.
Какво прави общината в този случай?
На първо място, трябва да въведем ВЕДНАГА делегирани бюджети за училища, детски градини и ясли. Делегиран бюджет означава просто правителството да делегира на училището правото да се разпорежда с бюджета си- както приходния, така и разходния. Получават си парите и сами решават колко щат им трябва и какви заплата могат да дадат за тези пари на учителите си, както и колко могат да отделят за спомагателни дейности и материална база. Докато сега Столична община получава парите от централния бюджет, първо отделя за своите нужди и после спуска надолу към училищата. И защо? Много просто- обича да контролила, тя да е на кранчето, в нея ножа, в нея хляба. Ако съм научил нещо в частния бизнес и бих искал да го пренеса в държавната и общинската администрация, то е делегирай максимално правомощия и оказвай максимален контрол. Това мотивира служителите, хората искат да поемат отговорност, не някой постоянно да ги ограничава. Има риск и от лошо управление, разбира се, но тук е ролята на контрола. Жалко, че в други общини вече са въвели делегирани бюджети, но не и в София.
На второ място, трябва да се окаже натиск и подкрепа на правителството да въведе единен стандарт на финансиране на училищата, като финансирането ще е на брой ученици. Правителството вече е заложило това като основен параметър в реформата на образованието, просто трябва да се направи по-бързо.
На трето място, трябва да помислим за намиране на допълнителни източници на финансиране. И тук опираме до идеята за въвеждане на данък образование. Вече бе спомената от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и веднага оплюта, но всъщност в нея има много логика. Прави се в Германия от 250 години, прави се в САЩ в някой от щатите /така наречената Independent school district tax/. Навсякъде обаче това е МЕСТЕН данък, който отива по предназначение само и единствено за местното училище. Въпросът ми към вас е: бихте ли дали примерно 50 лева на година, които да отиват в местното училище на вашия район, дори и да нямате деца ученици? Аз бих- стига да видя, че отиват за нещо хубаво, че нещо в училището се променя. Помислете върху това.
