И така, кампанията ни вече е открита- случи се в неделя, 30 септември, в 11:00, в зала „София“ на хотел „Кемпински Зографски“. Малко преди това ми се наложи да участвам и в откриването на кампанията на кандидата ни за районен кмет в район „Искър“ /кварталите Слатина, Дружба и Христо Ботев/. И понеже кандидатът ни е маратонец, беше решил за откриване да направи „крос по проблемите на района“. Кросът включваше обиколка по няколко пункта, където да разговаря с избиратели. За съжаление бях там само за около 30 минути поради застъпване с откриването в „Кемпински“, и пропуснах най-интересното – танците на децата от квартал “Христо Ботев”, или ромската махала до летището. Директорката на училището им е в листата ни за съветници и ми каза много неща, които ме изненадаха. Например, че вече болшинството завършват поне основно образование и продължават нагоре. Че рядко отсъстват от училище; рядко се женят на 12-13 години; има много смесени бракове. Че миналата година двама са влезли във висше учебно заведение- не е много, но все пак училището е изцяло ромско. Че имат добро читалище, откъдето беше и този детски танцов състав. И шеф на читалището е безкрайно популярния в квартала и известен фолк певец Сашо Роман. Значи можело и иначе- не ромските махали да са засължително гета и извор на престъпност, от който да се отделяме с бетонени стени. И се радвам, че Сашо Роман също е кандидат за съветник в листата ни.
Но да се върнем към откриването в “Кемпински”. Общо взето направено без излишина помпозност- една голяма маса във формата на квадрат, около която от едната страна Бриго Аспарухов, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Илияна Йотова и аз, от другата страна представители на държавното управление- министри, зам.министри и директори на агенции- като символ на желанието за взаимодействие между държавни и общински институции. От трета страна някогашни величия като последния червен кмет Стефан Нинов и бившия главен архитект на столицата проф. Стоилов, както и университетски преподаватели и представители на културата. И от четвърта страна представители на бизнеса, или поне на онези от тях, които не бяха отишли на откриването на ловния сезон: Александър Томов, Сашо Дончев, Николай Гигов. Бриго Аспарухов откри, после премиерът се изказа- няма да ви давам подробности по изказването, така или иначе ще го прочетете в повечето медии, но основното в него бе желанието София да изглежда по-добре и да е по-уредена. Откъдето отиваме и към идеята за изграждане на вторичен административен център в района на бившите казарми на „4 километър“, където да се изнесе част от администрацията. Идеята никак не е лоша, особено ако се направи интелигентно. Както разбирам, няма да е само сгради на министерства, а и магазини, площадки, може би и мол, може би и жилищна част, с обща площ 500 000 кв.м. застроена площ. Дано само го направят по-бързо от сградата на НАП, че всеки път като мина по Цариградско шосе и видя надписа „Инвеститор: Национална агенция за приходите“ на тая порутена сграда и потъвам от срам. А строителството трябваше да е започнало отдавна и Мургина обясняваше, че сградата ще е готова до края на 2008… поне табелата да махнат.
След Станишев се изказа бившият кмет Стефан Нинов. Интересно изказване, макар и малко по-дълго, отколкото трябва. Аз поне запомних от него необходимостта от създаване на дирекция в общината, която да следи общия устройствен план на София; възможността да се построят в рамките на мандата нови 6 000 легла в детски градини- предполагам искаше да каже места, но местата вървят и с легла /макар че в детската градина на моя син вече не спят на обяд и нямат легла/. После се изказа Сашо Дончев от Овергаз за възможността за публично-частно партньорство при изграждане на инфраструктура, най-вече улична настилка. Изказа се и Александър Томов, бивш политик и настоящ изпълнителен директор на Кремиковци /и на ЦСКА, но тази тема по-добре да не я засягам/, който разбира се се изказа против затварянето на Кремиковци- знаете, че в последните дни кметската управа през устата на главния си архитект много активно и доста популистко иска затварянето на комбината. Между другото, в случая съм напълно съгласен с Томов- при този търговски дефицит и необходимост да увеличиш износа, защо затваряш комбинат, който дава около 7- 8 % от износа ти /износът на стомана и чугун е 9 % от износа, и приемам, че огромната част от него идва от Кремиковци/? В него са 8 000 работници, какво правиш с тях? 400 фирми подизпълнители, какво става с тях? Приходи от мита и ДДС над 130 милиона лева на година, зачеркваш ли ги? Ами приходи от осигуровки, ами приходи от данък печалба на същите тези 400 фирми? Ами БДЖ, което си докарва по 80 милиона лева годишно от Кремиковци- откъде такъв нов клиент? И това са само тривиалните проблеми, да не стигаме до стратегическите: коя нормална страна се отказва от мощност за производство на такъв стратегически продукт като стомана? Ако искахме да ги затворим, хиляда пъти да сме го направили- Кремиковци постоянно са в закъснение и по плащания на мита /питайте Столична митница какви разправии има там, да не влизам аз в цифрите/, и по плащания за осигуровки /поради което се налага да им прихващат от ДДС за възстановяване/, и към БДЖ, и към НЕК. Добре, че към АДВ миналата година си платиха 88 милиона лева стари задължения. Но държавата ги крепи, разсрочва, преговаря- не можеш просто ей така да ги затвориш, както си представя главният архитект на София. От тесен интерес на софиянци може и да е развитието на „северната яка“, както общината обича да се изразява, но има и интереси на държавата. Най-лесно е да кажеш „държавата не ме интересува, да се оправя“, но ти живееш в нея. Най-лесно е и да обвиниш министерство на финансите, че ти изземва част от данъците на физическите лица, които живеят в София и които считаш само за твой доход. Но би трябвало да разбираш и по-голямата картина- чрез твоито иззети данъци държавата развива и други общини. В противен случай само след 10-20 години София ще е като Атина- град от 4-5 милиона жители в държава от 8 милиона българи. Това ли искаме? Алтернативата за Кремиковци не е затваряне, а екологична политика, и надявам се в общината имат достатъчно акъл да го разберат.
Изказа се и Николай Гигов като собственик футболния отбор на Локомотив София по проблемите на спортната база, която е общинска или държавна собственост и частният бизнес няма мотивация да налива средства. Изказа се Весела Лечева за възможността за обща работа между ДАМС и община по ремонт на училищната спортна база и изграждане на спортни зали. Разкритикува ни, и съвсем правилно, здравният министър Гайдарски- за липсата на здравна политика в изборната ни платформа. Ще се налага да допълваме платформата, не можем да бягаме от проблема какво правим със Столичен медицински холдинг и как подобряваме състоянието на общинските болници. Изказването на шефа на здравната каса д-р Румяна Тодорова постави друг проблем- как осигуряваме придвижването на линейките в тези задръствания? Ректорът на УНСС попита как опазваме университетската собственост от безогледната реституция? Оказа се, че само УНСС е загубил 45 декара площ поради реституция, и в момента се бори с поредната такава претенция. Взеха думата и бившият гл.архитект Стоилов, и зам.министърът на образованието Атанасов, и депутатът Георги Божинов. Сигурно съм пропуснал някой от изказващите се, за което се извинявам. Накрая закри Бриго Аспарухов с думите „обявявам война на проблемите в София“, последва обща снимка на листата за общински съветници и кандидатите за районни кметове, и стартът на кампанията е даден.