В далечната 1982, в един мисля ноемврийски ден, култовата група Сигнал правеше концерт в спортна зала „Изгрев“ в Бургас. Залата е точно до немската гимназия, където учех тогава, и беше съвсем естествено всички да избягаме от последния час /по физика, впрочем/. Само че избягаха половината, т.е. тези, които бяха фенове на Сигнал. Останалата половина, между които и аз, останахме в час. Не заради физиката, макар е чудесна наука, а защото бяхме фенове на Щурците и как така ще ходим на Сигнал. Е, знаете какво стана после- феновете станали прави в екстаза си, народната милиция ги понабила, Данчо Караджов казал „Ние ще пеем за вас и под ударите на милиционерските палки“, и Сигнал изчезна от хоризонта за много години. И всичко това го пропуснах- и до днес не мога да си го простя. Затова е и този блог- за да не пропуснете и вие най-интересната, загадъчна, задкулисна част от кампанията на БСП в София, където по стечение на обстоятелствата водя червената листа за общински съветници. Може да сте член на БСП, може да не сте, може да сте ляв по душа и сърце, може да не сте, няма значение. Ако научите нещо от това, което прочетете, това е достатъчно. Ако ви дам малко повод за смях или хубави спомени, и това е достатъчно. Пък ако ви накарам и да се замислите за какво и за кого искате да гласувате в София- берекет версин, както вика един един коалиционен партньор.