На 23 октомври в София ще избираме нов кмет. От години левицата и десницата в България водят открита надпревара с идеи как страната ни да бъде управлявана по-добре от националните правителства и от местната власт. Сблъскваха се програми и концепции. Макар и понякога конфронтационен, в обществото ни все пак вървеше диалог.

Ситуацията след сегашните парламентарни избори е нова за България. Тя очертава границата между периода на политически диалог между опоненти и задаващото се време на политически монолог, който не търпи възражение. Това ще направи така, че ако БСП тепърва бере плодовете от една сгрешена формула за управление, то за десните формации все по-остро ще се откроява въпросът за тяхната политическа идентичност. Ако БСП е застрашена от продължителна вътрешна криза, пред десните партии е непосредствената опасност да бъдат погълнати от новите победители.

Зад политическите противоречия в момента у нас се откроява противопоставянето между два модела за правене на политика. Единият – на острите спорове и сблъсъци, но при зачитане на мнението на опонента, а другият – на безапелационно налаганите решения. Ето защо предстоящите кметски избори носят и скрита кауза. Те трябва да покажат, че гражданите на София мислят и гласуват демократично. Няма по-голяма опасност от това всички видове власти да попаднат в едни и същи ръце. Когато това се случва, се стига до безконтролен политически монопол. Власт без реални опоненти означава управление без коректив.

Гласуването за столичен кмет е както софийски, така и национален политически проблем. Избирането на кмет, различен от кандидата на ГЕРБ, ще означава прозрачност, гаранция за граждански контрол и демократичен контрапункт на националното управление. Но такъв избор ще означава и още нещо – възможност за БСП да се превърне в ляв гарант за многопартийната политическа система – и шанс за десните партии да стабилизират позициите си като покажат автентичните си лица.

От вота в София зависи дали ще бъде направен осъзнат избор в полза на демократичното право на плурализъм. Изборът за столичен кмет е избор и на пътя за българската левица, и на бъдещето на традиционната българска десница. Дали България ще има истинска европейска лява партия и истински прагматичен десен проект зависи от способността ни да изведем демократичните ценности над идеологическите противоречия, които днес за БСП означават изолация, а за десните партии – асимилация.

Обръщам се към всички, които искат прозрачна и диалогична политическа система. Нека покажем, че различията ни са ценност, която обединява в името на демокрацията. Приемете ме като кандидат на демократичния избор. Подкрепете ме като обща кауза.