Вчера писах за трите престъпления на ГЕРБ и премиера Борисов.

Най-опасното от тези престъпления е безпрецедентното създаване на условия за етнически конфликти и религиозен екстремизъм, каквито нито един премиер досега не е създал от 10 ноември насам.

Защото Сидеров може и да е прав за клетките ислямски фанатизъм, възникващи в България. Но кой да каже, като специалните служби май се занимават повече със следене, подслушване и компромати на политици. Така им нареди премиерът…  Цитирам Борисов в БТВ от 11 януари 2011: „Какво лошо има да се подслушват министри, заместник-министри или шефове на агенции?“

Въпросът е как се борим с този религиозен фанатизъм, от който до тероризма е една крачка. И искам да предложа едно решение.

Климчетата на тротоара пред Баня Башъ не са случайни. Те демонстрират , че джамията е малка за желаещите да се молят. Тоест, разрешете ни да построим втора джамия в София.

От 2006 в Столична община има няколко молби на Главно мюфтийство за втора джамия. Оттогава досега общината не заема никаква позиция.

Мисля, че спокойно можем да толерираме строителството на втора джамия в София. Не виждам проблем с това. Напротив, религиозната толерантност е част от демократизма на едно общество.

Нека купят терен и да строят, при едно условие- никакви високоговорители и никакви хора с килимчета по тротоарите извън джамията.

Наредбата за обществения ред на СТолична община е пределно ясна:

Чл. 2 /1/ На обществени места и в частни имоти, находящи се на територията на СО, се забранява викането, шумния говор, пеенето, свиренето и създаването на неестествен шум, използването на озвучителни системи и други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, включително и за религиозни, политически и търговски цели.

И тук се връщам към престъплението на Борисов в София, продължено от сегашния кмет. Липсата на мерки за спазване на собствените наредби на общината създаде условията за този екстремизъм на Атака. Поведението на общинската администрация и г-жа Фандъкова е не „мекушаво“, както го описа Иван Костов, а фриволно и безотговорно. Като на хора, случайно преминаващи и седнали на кафе. И нито разбират, нито ги интересува в какъв пожар могат да ни вкарат, давайки шанс за радикализация.

Ето затова искам да ги сменим.